набуча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бу-ча	на-бу-чим
2 лице	на-бу-чиш	на-бу-чи-те
3 лице	на-бу-чи	на-бу-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бу-чих	на-бу-чих-ме
2 лице	на-бу-чи	на-бу-чих-те
3 лице	на-бу-чи	на-бу-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	на-бу-чех	на-бу-чех-ме
2 лице	на-бу-че-ше	на-бу-чех-те
3 лице	на-бу-че-ше	на-бу-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набучил съм	набучила съм	набучило съм	набучили сме
2 лице	набучил си	набучила си	набучило си	набучили сте
3 лице	набучил е	набучила е	набучило е	набучили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях набучил	бях набучила	бях набучило	бяхме набучили
2 лице	беше набучил	беше набучила	беше набучило	бяхте набучили
3 лице	беше набучил	беше набучила	беше набучило	бяха набучили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще набуча	ще набучим
2 лице	ще набучиш	ще набучите
3 лице	ще набучи	ще набучат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм набучил	ще съм набучила	ще съм набучило	ще сме набучили
2 лице	ще си набучил	ще си набучила	ще си набучило	ще сте набучили
3 лице	ще е набучил	ще е набучила	ще е набучило	ще са набучили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да набуча	щяхме да набучим
2 лице	щеше да набучиш	щяхте да набучите
3 лице	щеше да набучи	щяха да набучат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм набучил	щях да съм набучила	щях да съм набучило	щяхме да сме набучили
2 лице	щеше да си набучил	щеше да си набучила	щеше да си набучило	щяхте да сте набучили
3 лице	щеше да е набучил	щеше да е набучила	щеше да е набучило	щяха да са набучили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набучел съм	набучела съм	набучело съм	набучели сме
2 лице	набучел си	набучела си	набучело си	набучели сте
3 лице	на-бу-чел набучел е	на-бу-че-ла набучела е	на-бу-че-ло набучело е	на-бу-че-ли набучели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	набучил съм	набучила съм	набучило съм	набучили сме
2 лице	набучил си	набучила си	набучило си	набучили сте
3 лице	на-бу-чил набучил е	на-бу-чи-ла набучила е	на-бу-чи-ло набучило е	на-бу-чи-ли набучили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм набучил	била съм набучила	било съм набучило	били сме набучили
2 лице	бил си набучил	била си набучила	било си набучило	били сте набучили
3 лице	бил набучил бил е набучил	била набучила била е набучила	било набучило било е набучило	били набучили били са набучили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да набуча	щяла съм да набуча	щяло съм да набуча	щели сме да набучим
2 лице	щял си да набучиш	щяла си да набучиш	щяло си да набучиш	щели сте да набучите
3 лице	щял да набучи щял е да набучи	щяла да набучи щяла е да набучи	щяло да набучи щяло е да набучи	щели да набучат щели са да набучат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм набучил	щяла съм да съм набучила	щяло съм да съм набучило	щели сме да сме набучили
2 лице	щял си да си набучил	щяла си да си набучила	щяло си да си набучило	щели сте да сте набучили
3 лице	щял да е набучил щял е да е набучил	щяла да е набучила щяла е да е набучила	щяло да е набучило щяло е да е набучило	щели да са набучили щели са да са набучили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих набучил	бих набучила	бих набучило	бихме набучили
2 лице	би набучил	би набучила	би набучило	бихте набучили
3 лице	би набучил	би набучила	би набучило	биха набучили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
на-бу-чи	на-бу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		на-бу-чен
		непълен член	на-бу-че-ния
		пълен член	на-бу-че-ни-ят
	женски род		на-бу-че-на
		членувано	на-бу-че-на-та
	среден род		на-бу-че-но
		членувано	на-бу-че-но-то
множествено число			на-бу-че-ни
		членувано	на-бу-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на-бу-чил
		непълен член	на-бу-чи-лия
		пълен член	на-бу-чи-ли-ят
	женски род		на-бу-чи-ла
		членувано	на-бу-чи-ла-та
	среден род		на-бу-чи-ло
		членувано	на-бу-чи-ло-то
множествено число			на-бу-чи-ли
		членувано	на-бу-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	на-бу-чел
	женски род	на-бу-че-ла
	среден род	на-бу-че-ло
множествено число		на-бу-че-ли