набучило е

Речник на българския език

1. набучило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набучило е е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набучило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набучило е е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).