набучил е

Речник на българския език

1. набучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучил е е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набучил е е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).