набучило

Речник на българския език

1. набучило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набучило е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набучило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набучило е производна форма на набуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).