бил съм набучил

Речник на българския език

1. бил съм набучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм набучил е производна форма на набуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).