щяло е да е набучило

Речник на българския език

1. щяло е да е набучило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е набучило е производна форма на набуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).