набучил си

Речник на българския език

1. набучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набучил си е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набучил си е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).