набучило съм

Речник на българския език

1. набучило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набучило съм е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. набучило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

набучило съм е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).