щяло съм да набуча

Речник на българския език

1. щяло съм да набуча — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да набуча е производна форма на набуча (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).