набучила си

Речник на българския език

1. набучила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

набучила си е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. набучила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

набучила си е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).