набучела

Речник на българския език

1. набучела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набучела е производна форма на набуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набучела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набучела е производна форма на набуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).