набучеше

Речник на българския език

1. набучеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набучеше е производна форма на набуча (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набучеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набучеше е производна форма на набуча (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).