щял да е набучил

Речник на българския език

1. щял да е набучил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е набучил е производна форма на набуча (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).