набучели

Речник на българския език

1. набучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набучели е производна форма на набуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набучели е производна форма на набуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).