набучи

Речник на българския език

1. набучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набучи е производна форма на набуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. набучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набучи е производна форма на набуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. набучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набучи е производна форма на набуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. набучи — повелително наклонение, ед. ч.

набучи е производна форма на набуча (повелително наклонение, ед. ч.).