набучила съм

Речник на българския език

1. набучила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набучила съм е производна форма на набуча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. набучила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набучила съм е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).