набучили

Речник на българския език

1. набучили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набучили е производна форма на набуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набучили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набучили е производна форма на набуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).