самосглобявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мос-г-ло-бя-вам	са-мос-г-ло-бя-ва-ме
2 лице	са-мос-г-ло-бя-ваш	са-мос-г-ло-бя-ва-те
3 лице	са-мос-г-ло-бя-ва	са-мос-г-ло-бя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мос-г-ло-бя-вах	са-мос-г-ло-бя-вах-ме
2 лице	са-мос-г-ло-бя-ва	са-мос-г-ло-бя-вах-те
3 лице	са-мос-г-ло-бя-ва	са-мос-г-ло-бя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	са-мос-г-ло-бя-вах	са-мос-г-ло-бя-вах-ме
2 лице	са-мос-г-ло-бя-ва-ше	са-мос-г-ло-бя-вах-те
3 лице	са-мос-г-ло-бя-ва-ше	са-мос-г-ло-бя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самосглобявал съм	самосглобявала съм	самосглобявало съм	самосглобявали сме
2 лице	самосглобявал си	самосглобявала си	самосглобявало си	самосглобявали сте
3 лице	самосглобявал е	самосглобявала е	самосглобявало е	самосглобявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях самосглобявал	бях самосглобявала	бях самосглобявало	бяхме самосглобявали
2 лице	беше самосглобявал	беше самосглобявала	беше самосглобявало	бяхте самосглобявали
3 лице	беше самосглобявал	беше самосглобявала	беше самосглобявало	бяха самосглобявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще самосглобявам	ще самосглобяваме
2 лице	ще самосглобяваш	ще самосглобявате
3 лице	ще самосглобява	ще самосглобяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм самосглобявал	ще съм самосглобявала	ще съм самосглобявало	ще сме самосглобявали
2 лице	ще си самосглобявал	ще си самосглобявала	ще си самосглобявало	ще сте самосглобявали
3 лице	ще е самосглобявал	ще е самосглобявала	ще е самосглобявало	ще са самосглобявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да самосглобявам	щяхме да самосглобяваме
2 лице	щеше да самосглобяваш	щяхте да самосглобявате
3 лице	щеше да самосглобява	щяха да самосглобяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм самосглобявал	щях да съм самосглобявала	щях да съм самосглобявало	щяхме да сме самосглобявали
2 лице	щеше да си самосглобявал	щеше да си самосглобявала	щеше да си самосглобявало	щяхте да сте самосглобявали
3 лице	щеше да е самосглобявал	щеше да е самосглобявала	щеше да е самосглобявало	щяха да са самосглобявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самосглобявал съм	самосглобявала съм	самосглобявало съм	самосглобявали сме
2 лице	самосглобявал си	самосглобявала си	самосглобявало си	самосглобявали сте
3 лице	са-мос-г-ло-бя-вал самосглобявал е	са-мос-г-ло-бя-ва-ла самосглобявала е	са-мос-г-ло-бя-ва-ло самосглобявало е	са-мос-г-ло-бя-ва-ли самосглобявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	самосглобявал съм	самосглобявала съм	самосглобявало съм	самосглобявали сме
2 лице	самосглобявал си	самосглобявала си	самосглобявало си	самосглобявали сте
3 лице	са-мос-г-ло-бя-вал самосглобявал е	са-мос-г-ло-бя-ва-ла самосглобявала е	са-мос-г-ло-бя-ва-ло самосглобявало е	са-мос-г-ло-бя-ва-ли самосглобявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм самосглобявал	била съм самосглобявала	било съм самосглобявало	били сме самосглобявали
2 лице	бил си самосглобявал	била си самосглобявала	било си самосглобявало	били сте самосглобявали
3 лице	бил самосглобявал бил е самосглобявал	била самосглобявала била е самосглобявала	било самосглобявало било е самосглобявало	били самосглобявали били са самосглобявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да самосглобявам	щяла съм да самосглобявам	щяло съм да самосглобявам	щели сме да самосглобяваме
2 лице	щял си да самосглобяваш	щяла си да самосглобяваш	щяло си да самосглобяваш	щели сте да самосглобявате
3 лице	щял да самосглобява щял е да самосглобява	щяла да самосглобява щяла е да самосглобява	щяло да самосглобява щяло е да самосглобява	щели да самосглобяват щели са да самосглобяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм самосглобявал	щяла съм да съм самосглобявала	щяло съм да съм самосглобявало	щели сме да сме самосглобявали
2 лице	щял си да си самосглобявал	щяла си да си самосглобявала	щяло си да си самосглобявало	щели сте да сте самосглобявали
3 лице	щял да е самосглобявал щял е да е самосглобявал	щяла да е самосглобявала щяла е да е самосглобявала	щяло да е самосглобявало щяло е да е самосглобявало	щели да са самосглобявали щели са да са самосглобявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих самосглобявал	бих самосглобявала	бих самосглобявало	бихме самосглобявали
2 лице	би самосглобявал	би самосглобявала	би самосглобявало	бихте самосглобявали
3 лице	би самосглобявал	би самосглобявала	би самосглобявало	биха самосглобявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
са-мос-г-ло-бя-вай	са-мос-г-ло-бя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		са-мос-г-ло-бя-ван
		непълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-ния
		пълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-ни-ят
	женски род		са-мос-г-ло-бя-ва-на
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-на-та
	среден род		са-мос-г-ло-бя-ва-но
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-но-то
множествено число			са-мос-г-ло-бя-ва-ни
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мос-г-ло-бя-вал
		непълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-лия
		пълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-ли-ят
	женски род		са-мос-г-ло-бя-ва-ла
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-ла-та
	среден род		са-мос-г-ло-бя-ва-ло
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-ло-то
множествено число			са-мос-г-ло-бя-ва-ли
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	са-мос-г-ло-бя-вал
	женски род	са-мос-г-ло-бя-ва-ла
	среден род	са-мос-г-ло-бя-ва-ло
множествено число		са-мос-г-ло-бя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		са-мос-г-ло-бя-ващ
		непълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-щия
		пълен член	са-мос-г-ло-бя-ва-щи-ят
	женски род		са-мос-г-ло-бя-ва-ща
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-ща-та
	среден род		са-мос-г-ло-бя-ва-що
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-що-то
множествено число			са-мос-г-ло-бя-ва-щи
		членувано	са-мос-г-ло-бя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-мос-г-ло-бя-вай-ки