самосглобявал

Речник на българския език

1. самосглобявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосглобявал е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самосглобявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самосглобявал е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самосглобявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самосглобявал е производна форма на самосглобявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самосглобявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самосглобявал е производна форма на самосглобявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).