самосглобявало

Речник на българския език

1. самосглобявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосглобявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосглобявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самосглобявало е производна форма на самосглобявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самосглобявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самосглобявало е производна форма на самосглобявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).