беше самосглобявал

Речник на българския език

1. беше самосглобявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше самосглобявал е производна форма на самосглобявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше самосглобявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше самосглобявал е производна форма на самосглобявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).