бил съм самосглобявал

Речник на българския език

1. бил съм самосглобявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самосглобявал е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).