самосглобявало е

Речник на българския език

1. самосглобявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало е е производна форма на самосглобявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосглобявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало е е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосглобявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало е е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).