самосглобявала съм

Речник на българския език

1. самосглобявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала съм е производна форма на самосглобявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самосглобявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала съм е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самосглобявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала съм е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).