самосглобявах

Речник на българския език

1. самосглобявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

самосглобявах е производна форма на самосглобявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. самосглобявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

самосглобявах е производна форма на самосглобявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).