самосглобявала си

Речник на българския език

1. самосглобявала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала си е производна форма на самосглобявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. самосглобявала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала си е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. самосглобявала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

самосглобявала си е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).