било съм самосглобявало

Речник на българския език

1. било съм самосглобявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самосглобявало е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).