самосглобявало си

Речник на българския език

1. самосглобявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало си е производна форма на самосглобявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. самосглобявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало си е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. самосглобявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

самосглобявало си е производна форма на самосглобявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).