пръхтя

Речник на българския език

пръхтя̀ непреходен глагол от несвършен вид (тип 177ii) редактиране

Значение

пръхтиш, мин. св. пръхтях, мин. прич. пръхтял, несв. Пропускам силно и шумно въздух през ноздрите си. Конят пръхти.

Грешни изписвания (4)

  • прахтйа
  • прахтйъ
  • пръхтйа
  • пръхтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице пръх-тя пръх-тим
2 лице пръх-тиш пръх-ти-те
3 лице пръх-ти пръх-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице пръх-тях пръх-тях-ме
2 лице пръх-тя пръх-тях-те
3 лице пръх-тя пръх-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице пръх-тях пръх-тях-ме
2 лице пръх-те-ше пръх-тях-те
3 лице пръх-те-ше пръх-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице пръхтял е пръхтяла е пръхтяло е пръхтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пръхтял бях пръхтяла бях пръхтяло бяхме пръхтели
2 лице беше пръхтял беше пръхтяла беше пръхтяло бяхте пръхтели
3 лице беше пръхтял беше пръхтяла беше пръхтяло бяха пръхтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще пръхтя ще пръхтим
2 лице ще пръхтиш ще пръхтите
3 лице ще пръхти ще пръхтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пръхтял ще съм пръхтяла ще съм пръхтяло ще сме пръхтели
2 лице ще си пръхтял ще си пръхтяла ще си пръхтяло ще сте пръхтели
3 лице ще е пръхтял ще е пръхтяла ще е пръхтяло ще са пръхтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да пръхтя щяхме да пръхтим
2 лице щеше да пръхтиш щяхте да пръхтите
3 лице щеше да пръхти щяха да пръхтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пръхтял щях да съм пръхтяла щях да съм пръхтяло щяхме да сме пръхтели
2 лице щеше да си пръхтял щеше да си пръхтяла щеше да си пръхтяло щяхте да сте пръхтели
3 лице щеше да е пръхтял щеше да е пръхтяла щеше да е пръхтяло щяха да са пръхтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пръхтял била съм пръхтяла било съм пръхтяло били сме пръхтели
2 лице бил си пръхтял била си пръхтяла било си пръхтяло били сте пръхтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пръхтя щяла съм да пръхтя щяло съм да пръхтя щели сме да пръхтим
2 лице щял си да пръхтиш щяла си да пръхтиш щяло си да пръхтиш щели сте да пръхтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пръхтял щяла съм да съм пръхтяла щяло съм да съм пръхтяло щели сме да сме пръхтели
2 лице щял си да си пръхтял щяла си да си пръхтяла щяло си да си пръхтяло щели сте да сте пръхтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пръхтял бих пръхтяла бих пръхтяло бихме пръхтели
2 лице би пръхтял би пръхтяла би пръхтяло бихте пръхтели
3 лице би пръхтял би пръхтяла би пръхтяло биха пръхтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пръх-ти пръх-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пръх-тял
непълен член пръх-те-лия
пълен член пръх-те-ли-ят
женски род пръх-тя-ла
членувано пръх-тя-ла-та
среден род пръх-тя-ло
членувано пръх-тя-ло-то
множествено число пръх-те-ли
членувано пръх-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род пръх-тял
женски род пръх-тя-ла
среден род пръх-тя-ло
множествено число пръх-те-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род пръх-тящ
непълен член пръх-тя-щия
пълен член пръх-тя-щи-ят
женски род пръх-тя-ща
членувано пръх-тя-ща-та
среден род пръх-тя-що
членувано пръх-тя-що-то
множествено число пръх-тя-щи
членувано пръх-тя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

пръх-тей-ки