щял да е пръхтял

Речник на българския език

1. щял да е пръхтял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е пръхтял е производна форма на пръхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).