пръхтяло е

Речник на българския език

1. пръхтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло е е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пръхтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пръхтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).