пръхтял съм

Речник на българския език

1. пръхтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пръхтял съм е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пръхтял съм е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. пръхтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

пръхтял съм е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).