щяла е да е пръхтяла

Речник на българския език

1. щяла е да е пръхтяла — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

щяла е да е пръхтяла е производна форма на пръхтя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).