щял съм да пръхтя

Речник на българския език

1. щял съм да пръхтя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да пръхтя е производна форма на пръхтя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).