пръхтяла

Речник на българския език

1. пръхтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пръхтяла е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пръхтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пръхтяла е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. пръхтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

пръхтяла е производна форма на пръхтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. пръхтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

пръхтяла е производна форма на пръхтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).