пръхтял

Речник на българския език

1. пръхтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхтял е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхтял е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пръхтял — мин. деят. св. прич. м. р.

пръхтял е производна форма на пръхтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пръхтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пръхтял е производна форма на пръхтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).