било пръхтяло

Речник на българския език

1. било пръхтяло — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било пръхтяло е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).