пръхтял е

Речник на българския език

1. пръхтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхтял е е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхтял е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пръхтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пръхтял е е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).