пръхтели

Речник на българския език

1. пръхтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пръхтели е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пръхтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пръхтели е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. пръхтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пръхтели е производна форма на пръхтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. пръхтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пръхтели е производна форма на пръхтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).