пръхтеше

Речник на българския език

1. пръхтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пръхтеше е производна форма на пръхтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пръхтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пръхтеше е производна форма на пръхтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).