пръхтяхте

Речник на българския език

1. пръхтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

пръхтяхте е производна форма на пръхтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. пръхтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

пръхтяхте е производна форма на пръхтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).