пръхти

Речник на българския език

1. пръхти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пръхти е производна форма на пръхтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пръхти — повелително наклонение, ед. ч.

пръхти е производна форма на пръхтя (повелително наклонение, ед. ч.).