пръхтяло

Речник на българския език

1. пръхтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пръхтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пръхтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пръхтяло е производна форма на пръхтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. пръхтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пръхтяло е производна форма на пръхтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).