пръхтял си

Речник на българския език

1. пръхтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пръхтял си е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пръхтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пръхтял си е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. пръхтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пръхтял си е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).