пръхтяха

Речник на българския език

1. пръхтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пръхтяха е производна форма на пръхтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пръхтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

пръхтяха е производна форма на пръхтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).