щял да пръхти

Речник на българския език

1. щял да пръхти — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да пръхти е производна форма на пръхтя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).