пръхтяло си

Речник на българския език

1. пръхтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло си е производна форма на пръхтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пръхтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло си е производна форма на пръхтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пръхтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пръхтяло си е производна форма на пръхтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).