НАБРУЛЯ

Речник на българския език

1. набру̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

набру̀лиш, мин. св. набру̀лих, мин. прич. набру̀лил, св.вж. набрулвам.

Грешни изписвания (3)

  • набрулъ
  • нъбрулъ
  • нъбруля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице наб-ру-ля наб-ру-лим
2 лице наб-ру-лиш наб-ру-ли-те
3 лице наб-ру-ли наб-ру-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице наб-ру-лих наб-ру-лих-ме
2 лице наб-ру-ли наб-ру-лих-те
3 лице наб-ру-ли наб-ру-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице наб-ру-лех наб-ру-лех-ме
2 лице наб-ру-ле-ше наб-ру-лех-те
3 лице наб-ру-ле-ше наб-ру-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набрулил съм набрулила съм набрулило съм набрулили сме
2 лице набрулил си набрулила си набрулило си набрулили сте
3 лице набрулил е набрулила е набрулило е набрулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях набрулил бях набрулила бях набрулило бяхме набрулили
2 лице беше набрулил беше набрулила беше набрулило бяхте набрулили
3 лице беше набрулил беше набрулила беше набрулило бяха набрулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще набруля ще набрулим
2 лице ще набрулиш ще набрулите
3 лице ще набрули ще набрулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм набрулил ще съм набрулила ще съм набрулило ще сме набрулили
2 лице ще си набрулил ще си набрулила ще си набрулило ще сте набрулили
3 лице ще е набрулил ще е набрулила ще е набрулило ще са набрулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да набруля щяхме да набрулим
2 лице щеше да набрулиш щяхте да набрулите
3 лице щеше да набрули щяха да набрулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм набрулил щях да съм набрулила щях да съм набрулило щяхме да сме набрулили
2 лице щеше да си набрулил щеше да си набрулила щеше да си набрулило щяхте да сте набрулили
3 лице щеше да е набрулил щеше да е набрулила щеше да е набрулило щяха да са набрулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набрулел съм набрулела съм набрулело съм набрулели сме
2 лице набрулел си набрулела си набрулело си набрулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице набрулил съм набрулила съм набрулило съм набрулили сме
2 лице набрулил си набрулила си набрулило си набрулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм набрулил била съм набрулила било съм набрулило били сме набрулили
2 лице бил си набрулил била си набрулила било си набрулило били сте набрулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да набруля щяла съм да набруля щяло съм да набруля щели сме да набрулим
2 лице щял си да набрулиш щяла си да набрулиш щяло си да набрулиш щели сте да набрулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм набрулил щяла съм да съм набрулила щяло съм да съм набрулило щели сме да сме набрулили
2 лице щял си да си набрулил щяла си да си набрулила щяло си да си набрулило щели сте да сте набрулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих набрулил бих набрулила бих набрулило бихме набрулили
2 лице би набрулил би набрулила би набрулило бихте набрулили
3 лице би набрулил би набрулила би набрулило биха набрулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наб-ру-ли наб-ру-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род наб-ру-лен
непълен член наб-ру-ле-ния
пълен член наб-ру-ле-ни-ят
женски род наб-ру-ле-на
членувано наб-ру-ле-на-та
среден род наб-ру-ле-но
членувано наб-ру-ле-но-то
множествено число наб-ру-ле-ни
членувано наб-ру-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род наб-ру-лил
непълен член наб-ру-ли-лия
пълен член наб-ру-ли-ли-ят
женски род наб-ру-ли-ла
членувано наб-ру-ли-ла-та
среден род наб-ру-ли-ло
членувано наб-ру-ли-ло-то
множествено число наб-ру-ли-ли
членувано наб-ру-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род наб-ру-лел
женски род наб-ру-ле-ла
среден род наб-ру-ле-ло
множествено число наб-ру-ле-ли

2. набруля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

набруля е производна форма на набрулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. набруля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набруля е производна форма на набрулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. набруля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набруля е производна форма на набрулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).