набрулили

Речник на българския език

1. набрулили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набрулили е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набрулили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набрулили е производна форма на набруля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).