набрулила

Речник на българския език

1. набрулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набрулила е производна форма на набруля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набрулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набрулила е производна форма на набруля (мин. деят. св. прич. ж. р.).